За много пациенти лечението не е просто прием на една таблетка сутрин. Особено при хронични заболявания и в по-напреднала възраст терапията често включва няколко медикамента, предписани от различни специалисти, хранителни добавки, препоръки от близки и информация, прочетена в интернет. Така лечението постепенно може да се превърне в объркващ пъзел, в който пациентът трудно разбира кое лекарство за какво е, колко дълго трябва да го приема и какво да прави при нежелани реакции.
Именно тези проблеми коментира в ефира на БНР общопрактикуващият лекар д-р Кирил Свиленов от Медицинския център на болница „Лозенец“. Темите в разговора обхванаха причините, поради които пациентите прекъсват лечението си, ролята на добрата комуникация между лекар и пациент, полипрагмазията, координацията между различните специалисти и възможностите, които дава Националната здравноинформационна система.
Защо пациентите прекъсват лечението си
Една от най-честите причини пациентите да спрат терапията си е привидното подобрение. Когато симптомите намалеят или изчезнат, много хора решават, че вече са оздравели и че медикаментите повече не са им необходими. Това е особено характерно при хронични заболявания като артериалната хипертония.
Д-р Свиленов даде пример с пациенти с високо кръвно налягане, които прекратяват приема на лекарствата си, след като стойностите се нормализират. Те често не си дават сметка, че именно терапията е довела до добрия контрол на кръвното налягане. При част от пациентите съществува погрешното разбиране, че лечението на хронично заболяване прилича на антибиотичен курс – приема се за определен период, след което се спира. В действителност при много хронични състояния терапията е дългосрочна и целта ѝ е да поддържа заболяването под контрол и да намали риска от усложнения.
Друга важна причина за прекъсване на лечението са нежеланите реакции. Пациентите могат да усетят замайване, кашлица, стомашен дискомфорт, умора или други оплаквания и вместо да потърсят лекарска консултация, сами спират медикамента. Това обаче може да бъде рисковано. В много случаи терапията може да бъде коригирана, дозата да бъде променена или лекарството да бъде заменено с друго, но това трябва да стане след разговор с лекар, а не самостоятелно.
Полипрагмазията – когато лекарствата стават твърде много
Особено сериозен проблем при възрастните и хронично болните пациенти е полипрагмазията – приемът на много лекарства едновременно. Това често се случва, когато човек има няколко заболявания и посещава различни специалисти. Всеки от тях назначава терапия за конкретния проблем, но с времето медикаментите се натрупват.
Към предписаните лекарства нерядко се добавят и други продукти – лекарства без рецепта, хранителни добавки, препарати, препоръчани от познати, или средства, за които пациентът е прочел в интернет. Така някои хора стигат до прием на 10–12 таблетки дневно. Това затруднява спазването на терапията, повишава риска от объркване и създава условия за нежелани взаимодействия между отделните медикаменти.
В подобни ситуации пациентът може да не знае кое лекарство е най-важно, кое трябва да се приема сутрин или вечер, кое е временно и кое е част от дългосрочно лечение. Именно затова е необходим цялостен поглед върху терапията, а не само лечение „на парче“ според отделните диагнози.
Финансовият фактор също има значение
При продължителна терапия финансовата тежест не бива да се подценява. Това важи особено за хората в пенсионна възраст или за пациенти с няколко хронични заболявания, които всеки месец трябва да купуват множество лекарства.
Когато средствата не достигат, някои пациенти започват да пропускат дози, да приемат медикаментите през ден или напълно да спират част от терапията. Подобни решения често остават скрити за лекаря, ако пациентът не се чувства достатъчно спокоен да говори открито за финансовите си затруднения. Затова разговорът за лечението трябва да включва не само медицинската страна, но и реалната възможност пациентът да го следва в ежедневието си.
Пациентът трябва да бъде партньор, а не просто получател на рецепта
Според д-р Свиленов най-важният проблем остава комуникацията между лекар и пациент. Назначаването на терапия не трябва да се свежда само до изписване на рецепта. Пациентът трябва да разбира защо приема дадено лекарство, какъв ефект се очаква, колко дълго трябва да продължи лечението и какво да направи, ако се появят нежелани реакции.
Всеки пациент е различен – с различни заболявания, начин на живот, притеснения, финансови възможности и отношение към лечението. Затова напълно стандартизиран подход невинаги е достатъчен, дори когато става дума за едно и също заболяване. Добрата терапия трябва да бъде не само медицински правилна, но и разбираема и приложима за конкретния човек.
Когато пациентът участва активно в решенията за собственото си лечение, вероятността да спазва терапията е по-голяма. Това изисква време, доверие и достатъчно ясен разговор между лекаря и пациента.
Кой трябва да координира терапията
При пациенти с множество заболявания и лекарства особено важен става въпросът кой има цялостен поглед върху лечението. По думите на д-р Свиленов тази роля основно се пада на общопрактикуващия лекар. Личният лекар познава пациента в дългосрочен план, следи различните му заболявания и има възможност да обедини информацията от консултациите с различни специалисти.
В идеалния случай трябва да има добра комуникация и между самите лекари специалисти. Така може да се прецени кои медикаменти са необходими, кои могат да бъдат заменени и дали има лекарства, които вече не са нужни. Подобна координация е особено важна при пациенти, които посещават кардиолог, ендокринолог, невролог, гастроентеролог или други специалисти едновременно.
Целта не е пациентът сам да решава кое лечение да спре, а лекарите заедно да преценят най-безопасната и ефективна терапия.
Как може да помогне Националната здравноинформационна система
В разговора беше засегната и ролята на Националната здравноинформационна система. Според д-р Свиленов тя може значително да улесни проследяването и координацията на лечението. Когато лекарите имат по-добър достъп до информация за изписаните терапии, проведените консултации и направените изследвания, рискът от дублиране, пропуски или несъгласувани назначения намалява.
Това е особено важно при пациенти с хронични заболявания, които често се проследяват от повече от един лекар. По-добрата видимост върху медицинската информация може да помогне за по-прецизни решения и по-сигурно лечение.
Телемедицината – възможност, която трябва да се прилага разумно
Д-р Свиленов коментира и новата наредба за консултациите от разстояние и телемедицината. По думите му всяко ново решение има както положителни, така и отрицателни страни. Най-важното е как ще бъде приложено на практика.
Телемедицината може да бъде полезна, ако спестява време, улеснява достъпа до лекар и позволява по-добро проследяване на пациенти, които не винаги могат лесно да посетят кабинета. В същото време тя не бива да води до излишно натоварване за лекарите или до формална комуникация, която не решава реалните проблеми на пациента. За да бъде ефективна, тя трябва да се използва разумно и с ясна цел.
Лечението започва с разговор
В заключение д-р Свиленов подчерта необходимостта лекарите да отделят повече време за разговор с пациентите. Ролята на общопрактикуващия лекар не се изчерпва само с лечението на соматични заболявания. Тя включва и внимание към психосоматичните проблеми, към тревожността, към начина, по който човек преживява заболяването си, и към готовността му да следва назначената терапия.
Добрата медицина не е само правилна диагноза и правилно лекарство. Тя включва доверие, обяснение, проследяване и партньорство. Именно това може да помогне на пациентите не просто да получат лечение, а да го разберат, приемат и спазват в дългосрочен план.
Ако искате да запишете час за преглед при д-р Свиленов, може да го направите в Супердок, на тел./вайбър +359 895660650 от 9 до 17 часа всеки делничен ден. Има възможност и за конксултация дистанционно по вайбър – чат или с видео.