Горещите летни дни носят не само риск от изгаряне на кожата. Един от най-големите рискове в жегата е човек да получи „слънчев удар“ или „топлинен удар“.  В разговорната реч ги смятаме за едно и също нещо, но всъщност между тях има важни разлики.

Слънчевият удар е свъран с продължително излагане на директно слънце, особено когато главата и вратът не са защитени. Рискът е по-висок на плажа, при работа на открито, по време на спорт или дълга разходка в най-горещите часове. Някои от лъчите с къси вълни въздействат пряко върху горните структури на мозъка. Възможно е да се получи общо прегряване на мозъка. Тогава съдовете в него се разширяват прекалено, а човек изпитва симптоми като: силно главоболие, гадене, главозамайване, общо неразположение.

Топлинният удар е по-тежко и потенциално животозастрашаващо състояние. Той може да възникне не само на слънце, а и в задушно помещение, в автомобил, в градска среда с нагорещен асфалт, при тежка физическа работа или спорт в жега. При него тялото вече не успява да отдава топлината достатъчно ефективно. Температурата може да се повиши опасно, а мозъкът, сърцето, бъбреците и други органи да бъдат увредени.

Двете състояния си приличат по това, че организмът е претоварен от топлина. Между тях обаче има и сериозни разлики.

По какво се различават

Слънчевият удар е по-пряко свързан с директното слънчево облъчване, особено върху главата.

Топлинният удар е по-общо състояние на тежко прегряване. Той може да се случи и на сянка, ако температурата и влажността са високи, ако въздухът не се движи, ако човек е дехидратиран или носи неподходящи дрехи. Най-тревожната разлика е, че при топлинен удар често се появяват признаци от страна на нервната система: обърканост, странно поведение, затруднен говор, нестабилна походка, сънливост, припадък или гърч. Това вече е спешно състояние.

Симптоми, които не бива да подценяваме

При по-леко топлинно изтощение човек може да се оплаква от силна умора, главоболие, замайване, гадене, жажда, мускулни крампи, студена и влажна кожа, обилно изпотяване, слабост и ускорен пулс.

При съмнение за топлинен удар картината е по-тежка. Тревожни признаци са много висока телесна температура, обърканост, дезориентация, неадекватни реакции. При тежки случаи се стига до загуба на съзнание, гърч, силно зачервена и гореща кожа, бърз пулс или повръщане. В такъв случай не трябва да се чака „да мине от само себе си“. Понякога състоянието може да се обърка с летен вирус.

Първа помощ: какво да направим веднага

При съмнение за слънчев или топлинен удар, не губете време! Веднага преместете човека на хладно място – в сянка, климатизирано помещение или поне там, където има движение на въздуха. Тесните и излишни дрехи трябва да се разкопчаят или свалят. Добре е пострадалият да легне, а при замайване краката може леко да се повдигнат.

Охлаждането е най-важно. Може да се използват хладни мокри кърпи, напръскване или обтриване с хладка вода, ветрило или вентилатор, студени компреси в областта на шията, подмишниците и слабините. Ако човекът е в съзнание, не повръща и може да преглъща нормално, се дават малки глътки вода или напитка с електролити. Не се дава алкохол. Не е подходящо да се приемат лекарства за сваляне на температурата, защото проблемът не е инфекциозна температура, а прегряване.

Ако симптомите са леки и започнат да отшумяват след охлаждане, човекът трябва да остане в покой и да избягва повторно излагане на жега през същия ден. Ако обаче състоянието не се подобрява бързо, ако има обърканост, припадък, гърч, много висока температура, многократно повръщане или пострадалият е дете, възрастен човек, бременна жена или човек с хронично заболяване, трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ на 112.

Важно правило: при човек в безсъзнание или със силна обърканост не се дават течности през устата, защото има риск от задавяне. Той трябва да бъде поставен в безопасно положение, да се охлажда и да се изчака спешният екип.

Как да се пазим в горещите дни, когато сме в града

В града жегата често се усеща по-силно заради нагорещения асфалт, бетона, транспорта и липсата на въздух. Най-добре е излизането навън да става рано сутрин или привечер.

Носете леки, свободни и светли дрехи от естествени материи, шапка с периферия и слънчеви очила. Пийте вода редовно, преди да сте усетили силна жажда. Това е една от основните грешки, които хората правят – не приемат течности, преди да са усетили жажда.

Ограничете алкохола – той допълнително дехидратира. Ако сте в помещение без климатик – проветряване в по-хладните часове, спуснати щори през деня и по-чести хладни душове.

Особено внимание изискват хората над 65 години, малките деца, бременните, хората със сърдечносъдови, бъбречни, ендокринни и неврологични заболявания, както и приемащите лекарства, които влияят върху отделянето на течности или терморегулацията. При тях прегряването може да настъпи по-бързо.

На море: чадърът не е достатъчна защита

На плажа усещането може да е подвеждащо. Морският бриз създава впечатление за прохлада, но слънчевото греене е силно. Пясъкът и водата отразяват част от лъчите, а под чадъра пак има топлина и разсеяна ултравиолетова радиация. Затова стоенето под чадър през целия ден не е пълна защита нито от изгаряне, нито от прегряване.

 Д-р Кирил Свиленов, специалист по обща медицина в София,

Записване на час в Супердок, на тел./вайбър +359 895660650 от 9 до 17 часа всеки делничен ден. Има възможност и за конксултация дистанционно по вайбър – чат или с видео. Приема пациенти в два кабинета:

Снимки: Magific