Профилактични прегледи са са ключ към ранно откриване на различни заболявания, някои от които социално значими. Много често тези заболявания се развиват безсимптомно, особено в първите стадии. Става дума за хипертония, захарен диабет, тумори, сърдечно-съдови проблеми и др. Ще дам като пример онкологичните заболявания. Ако се постави диагноза едва след появата на симптомите, в повечето случаи се изяснява, че процесът се е развивал над 10 години назад на времето.
Голяма част от тези заболявания са предотвратими. Навременното им откритие може не само да спаси живота, но и да подобри качеството му. Друг пример – хипертонията, която често наричат тихия убиец, в много случаи няма симптоми. Обаче ако не се лекува, може да се стигне до инфаркт или инсулт. В много случаи това са инвалидизиращи събития, а в някои случаи и фатални.
Д-р Кирил Свиленов, специалист по обща медицина, приема пациенти като личен лекар или хора, която искат медицински преглед в две локации и онлайн:
- Кабинет 115 в 29 ДКЦ (ул. Г. Измирлиев №8) – четни дати от 14:00 до 19:00 часа; нечетни дати – от 8:00 до 13:00 часа.
- Кабинет 12 (корпус 4 – МБАЛ Лозенец /Правителствена болница/) след записан час тук или записване по телефона (в работни дни) в работното време на
тел. +359 895 660 650 . - Съобщения на Viber – от 12 до 14 ч и от 18 до 19 часа. Ако не отговаряме, връщаме обаждане до края на работния ден. Възможна е видео консултация.
- При неотложни състояния посетете Медицински център ГАЛЕН-21 в сградата на 20 ДКЦ (ул. Ген. Ст. Тошев №15-17), където практиката на д-р Свиленов има абонамент за денонощно обслужване.
При диабет може да настъпят увреждания, преди заболяването да се изяви със симптоми, така ли е?
Да, така е. Захарният диабет тип 2 може да се развива в продължение на години без никакви оплаквания и когато се диагностицира късно, вече са се получили увреждания на микрониво – увреждане на малките съдове на бъбреците и очите.
Продължавам със списъка на заболявания, които може да се открият рано благодарение на профилактичните прегледи. При рак на дебелото черво може да се постави диагноза в началните стадии чрез колоноскопия и тогава преживяемостта е значително по-висока. Тя е включена в профилактиката при рисковите групи.
За рака на гърдата, на маточната шийка при жените също има профилактични прегледи – мамография, цитонамазка. Един от три случая на рак е лечим при ранно откриване. Това са 3-4 души от 10, които ще могат да си живеят още дълги години заради това, че са били отговорни към здравето и себе си.
Какво точно покрива здравната каса при профилактичните прегледи?
Най-голямата група при пациентите е от 18 до 64 години. При тях е включено изследване на пълна кръвна картина, кръвна захар, холестерол, общ анализ на урината. Кардиограма, преглед на зрение и слух се правят в кабинета. Измерват се тегло, индекс на телесна маса, кръвното налягане.
Повече са опциите за пациенти, които попадат в рискова група. Това са хора с определени заболявания като някои от тези, които вече изредих – захарен диабет, артериална хипертония, сърдечно-съдови проблеми или онези, които имат фамилна обремененост от онкологично заболяване от своите родители. Тези групи подлежат на по-специално наблюдение. Личният лекар може да назначи съответното изследване, в зависимост от заболяванията или рисковете при даден пациент.
Когато говорим за колоноскопия, кой има право на това изследване?
Разбира се, има и такива изследвания, които не са в общия пакет по здравна каса. Конкретно за колоноскопията, личният лекар може да даде направление за гастроентеролог, който назначава или извършва колоноскопия.
Ако пациентът дойде с определени оплаквания, дори да не попада в рискова група, може да се направи колоноскопия по здравна каса. При наличие на оплаквания, които насочват към проблем с дебелото черво, спокойно би могло да се минат по тази пътека, която споменах.
Как е регламентирана профилактиката за рака на маточната шийка?
За жени между 30 и 50 години се полага цитонамазка на всеки 3 години по здравна каса. Имат право, без да имат оплаквания, това е профилактично изследване.
Всичко, което изредих като опция за изследвания в рамките на профилактичните прегледи по здравна каса, се полага веднъж на 5 години. По мое мнение не е оптимално, но според регламентите в момента е това. Все пак ще повторя, че може да се направят и по-често при необходимост, това е минимумът.
В заключение – минимум веднъж на 5 години човек трябва да мине на профилактичен преглед. Но ако има определени притеснения или ако пациентът желае да се изследва и прегледа поради някакви новооткрити симптоми, може да се обърне към личния си лекар.
Как е във Вашата практика? Колко от пациентите в листата се явяват на профилактични прегледи?
Въпреки, че профилактичните прегледи са важни, много пациенти не се възползват редовно от тях. На практика най-често идват хора с хронични заболявания, при които тъй или иначе се назначават изследвания поне веднъж в годината, тъй като те попадат в друга графа.
При тези пациенти с диабет, хипертония и други хронични заболявания прегледите са и по-детайлни, което е основателно с оглед на контрола и рисковете от усложнения.
Пациенти, които поради заболяването си имат право да бъдат дистанцеризирани, имат право на малко по-подробни изследвания.
НЗОК не отпуска средства на ОПЛ за профилактични прегледи и изследвания на 100% всички пациенти, които са в листата. Така ли е?
Да, така е. Отпуснатите средства се изчисляват по коефициент, в зависимост от пациентите в листата на личния лекар, взема се предвид броят на диспансеризираните пациенти. Гледат се и предишни години – колко профилактични прегледи са отчетени и колко диспансерни прегледи са били направени. Също и новооткрити заболявания, за които е било необходимо изследване.
Така се прави план за дадената практика за годината, който се разпределя на тримесечие.
Как стои въпросът с диспансеризираните? Къде се проследяват за контролни прегледи и изследвания – при личния лекар или при специалист?
Има определени заболявания, които се проследяват от личен лекар и други, които се проследяват от специалист. Това се регламентира преди няколко години.
Например, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето се проследяват от личния лекар. Диабет тип 2 се проследява от личен лекар, но тези, които са на инсулин, се проследяват от ендокринолог.
Заболявания на щитовидната жлеза се проследяват от личния лекар, също и някои мозъчно съдови заболявания. Хора с прекаран инсулт или с паркинсон се диспансеризират при невролог. Като цяло зависи от спецификата на заболяването.
Може ли профилактичният преглед да стане повод за издаване на направление към специалист?
Разбира се, че може. В деня, когато се извършва стамият профилактичен преглед, обикновено не се издава направление за специалист, защото тогава се назначават тези кръвни следвания, които следва да се направят в близките дни. След като излязат резултатите и ако се установи, че има нещо обезпокоително, личният лекар може да издаде направление за съответния специалист. Това става обикновено на вторичния преглед.
Мога да споделя личен опит. На профилактични прегледи в моята практика съм откривал захарен диабет при хора, които не са подозирали, че имат това заболяване. Също и хепатит – двама пациенти, които нямаха никакви оплаквания. Благодарение на навременното откриване на проблема, и двамата се излекуваха. В моята практика миналата година за профилактичен преглед дойдоха 27-30% от хората. За съжаление, повечето хора смятат, че ако нещо не ги боли, не е необходимо да посещават лекар.
Снимки: Freepik