Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на обмяната на веществата, енергията, сърдечната дейност, настроението и дори репродуктивното здраве. Дори леки отклонения в хормоните ѝ могат да окажат сериозно влияние върху нашето физическо и психическо състояние. Именно затова разбирането на хормоналните показатели е важна част от грижата за здравето.

Отклоненията в работата на щитовидната жлеза може да са временни или да преминат в хронично заболяване като хашимото или Базедова болест. Симптомите понякога може да са объркващи и да бъдат свързани с някакво временно неразположение. При намалена функция (хипотиреоидизъм) оплакванията са от умора, леко главоболие, липса на енергия, депресивност, трудна концентрация и понякога леко прескачане на сърцето без причина. Лесно може да се приеме за хронична умора. При повишена функция (хипертиреоидизъм) симптомите са треперене, изпотяване, сърцебиене или безпричинно отслабване.

Поставянето на точна диагноза изисква внимателен анализ на резултатите от хормонални изследвания. Повечето хора свързват изследванията за различни заболявания и състояния на жлезата с TSH. Това обаче не е хормон на щитовидната жлеза, а на хипофизата. Само неговата стойност далеч не е достатъчна за поставяне на диагноза, свързана с щитовидната жлеза, ако пациентът има някакви симптоми.

При подозрение за намалена функция или хашимото обикновено се гледат още стойностите на fT4, fT3, анти-тиреоглобулинови антитела (ТАТ) и анти-микрозомални антитела (MAT). Понякога профилактичният преглед е първата стъпка в посока правилна диагноза.

Основни хормони, изследвани при проблеми с щитовидната жлеза

TSH – какво представлява и къде се синтезира?

Тиреостимулиращият хормон се произвежда от хипофизата. TSH регулира и стимулира работата на щитовидната жлеза – при малко хормони се отделя повече TSH. И обратно – когато хормоните са високи, TSH пада.

Понякога TSH временно се повишава, например в резултат на стрес, бременност или определени лекарства. Твърде ниските стойности са знак за хиперфункция или за предозиране с левотироксин.

Интерпретирането на резултатите се прави от опитен ендокринолог, като се вземат предвид и другите резултати, както и общото състояние на организма. В листа с лабораторни резултати обикновено се посочват за нормални стойностите от 0.35 до 4.94. Все пак тълкуването трябва да се направи от лекар.

fT4 (свободен тироксин)

Т4 (тироксин) е основният хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. „fT4“ означава свободен (необвързан с транспортни белтъци) Т4 – именно тази активна форма може да прониква в клетките.

Т4 е „суровината“, която в много от тъканите се превръща в по-активния хормон Т3. Сам по себе си Т4 има умерена хормонална активност, но поддържа нормалната функция на метаболизма, сърдечно-съдовата система, растежа и развитието.

  • Нисък fT4 – насочва към хипотиреоидизъм.
  • Висок fT4 – свързан с хипертиреоидизъм.

fT3 (свободен трийодтиронин)

Т3 (трийодтиронин) е активната форма на тиреоидните хормони. По-голямата част от Т3 се образува не в самата щитовидна жлеза, а в периферните тъкани (черен дроб, бъбреци) чрез преобразуване на Т4 в Т3. fT3 е  свободната, биологично активна форма.

fT3 влияе директно върху обмяната на веществата, телесната температура, сърдечната честота, умствената активност, състоянието на кожата и косата.

  • Нисък fT3 – наблюдава се при хипотиреоидизъм, но и при стресови състояния (например болести, гладуване).
  • Висок fT3 – характерен за хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза).

Реверсивен T3 (rT3)

Реверсивният T3 е неактивна форма на хормона Т3, която също се получава от Т4, но чрез алтернативен път на преобразуване. Това е защитен механизъм на организма в стресови ситуации.

rT3 няма хормонална активност – той „блокира“ рецепторите за Т3, за да ограничи метаболитната активност на клетките, например при тежки заболявания, хроничен стрес или гладуване.

  • Висок rT3 – показател за „синдром на болния еутиреоиден пациент“ или тежък физически/психически стрес, хронична умора, гладуване.
  • Нисък rT3 – рядко е с клинично значение.

Анти-TPO (антитела срещу тиреоидна пероксидаза)

Тиреоидната пероксидаза (TPO) е ензим в щитовидната жлеза, който участва в синтеза на хормоните Т4 и Т3. Понякога имунната система погрешка започва да произвежда антитела срещу този ензим – т.нар. анти-TPO.

Наличието на повишени анти-TPO антитела е знак за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – най-често тиреоидит на Хашимото (водещ до хипотиреоидизъм) или Базедова болест (водеща до хипертиреоидизъм).

Високи анти-TPO – свидетелстват за автоимунна атака срещу щитовидната жлеза. Това не винаги означава, че има активно заболяване, но показва повишен риск за развитие на хипотиреоидизъм в бъдеще.

Много хора с положителни анти-TPO нямат симптоми години наред – затова редовният контрол е препоръчителен.

Какво представляват Анти-Микрозомалните антитела (МАТ)

Анти-Микрозомалните антитела (това изследване е известно също като МАТ) са автоантитела, насочени срещу структури в щитовидната жлеза. В наши дни за този маркер по-често се използва понятието анти-TPO антитела (антитела срещу тиреоидна пероксидаза) – основен признак за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.

Изследват се при съмнение за автоимунен тиреоидит – хашимото или Базедова болест. Повишени стойности на МАТ (анти-TPO) показват, че имунната система атакува собствените клетки на щитовидната жлеза.

Трябва ли да се лекува леко повишен TSH?

Решението за лечение зависи от няколко фактора – стойността на TSH, нивата на свободните хормони (FT4, FT3), наличието на симптоми и индивидуалните рискове (например бременност, фамилна обремененост или сърдечни заболявания). При леко повишен TSH без оплаквания (така наречения субклиничен хипотиреоидизъм) може да се приложи само наблюдение. При наличие на симптоми или при рискови пациенти може да се започне терапия.

Отклоненията в стойностите на TSH, T3, T4 и антителата могат да са знак за начални или активни нарушения в работата на щитовидната жлеза. Не всички промени изискват незабавно лечение – понякога е достатъчно наблюдение. Но правилната интерпретация на резултатите изисква опитен специалист и индивидуален подход.

Ако имате симптоми (описани в статията), не отлагайте преглед при личния лекар или ендокринолог. Ранното откриване и правилната диагностика могат да предотвратят сериозни усложнения и да подобрят качеството на живот.

д-р Кирил Свиленов

Ако имате проблеми, за които подозирате, че са от щитовидната жлеза, може да се обърнете за преглед и консултация първо към д-р Кирил Свиленов. Той е общопрактикуващ лекар и специалист по обща медицина, който приема пациенти в две локации:

Още полезни статии от д-р Свиленов за различни заболявания и здравни проблеми може да намерите тук >>

Снимка: Freepik, архив